РАЗПЛЯ̀МПВАМ СЕ, -аш се, несв.; разпля̀мпам се, -аш се, св., непрех. Разг. Грубо. Започвам много да плямпам, да говоря прекалено много и безсъдържателно. — От друга страна, те [женените мъже] са горди със своите подвизи и буквално се хвалят навсякъде за завоеванията си. Когато завоеванието е красивата дъщеря на техния началник, те не успяват да се удържат и се разплямпват навсякъде. С. Донева, ДГ (превод) [еа]. — Какво искаш да кажеш? — Ако вие самите не се разплямпате, той [баща ви] никога няма да разбере, че гледате телевизия в негово отсъствие, ей това искам да кажа! Зл. Енев, ГП [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)